орбита: 238 037 km от Сатурн
екваториален радиус: 252.1 km
тегло: 107 944 591 230 692 000 000 kg
Енцелад е един от най-вътрешните спътници на Сатурн. По размери е подобен на Мимас,
но има по-гладка и ярка повърхност. Този спътник отразява почти 100% от слъчевата светлина,
която пада на него. За разлика от Мимас, Енцелад има поне 5 различни вида терени. В някой
райони има кратери не по-големи от 35 km в диаметър. В други области изобщо няма следи от кратери,
което може да е причина за геологическа активност в близкото минало.
Има разпуквания, равнини, нагънати терени и други изменения по повърхността.
Всичко това показва, че вътрешността на спътникът може би е течна. Орбитата на Енцелад се влияе от
гравитационното поле на Сатурн и от големите си съседни спътници Тетида и Диона.
Поради факта, че Енцелад отразява толкова много светлина, температурата на повърхността е
само -201° C.
След 2005 г, мисията на апарата Касини-Хюйгенс разкри много от мистериите за Енцелад.
По-надолу са описани откритията в хронологичен ред за този интригуващ спътник.
Февруари и Март 2005 г.
На Енцелад има атмосфера:
* Касини открива наличието на атмосфера около Енцелад, доказвайки, че
тя може да е с произход от повърхността или от вътрешността на луната.
* Анализаторът на космически прах отчита хиляди попадения от малки частици прах
или лед, вероятно с произход от облак около спътника.
Юли 2005 г.
Касини прелита на 175 km от Енцелад, най-близкото преминаване до спътник на Сатурн.
* Това близко прелитане е дало възможност да се наблюдават необичайни форми на южния полюс,
включително и ледени блокове с размерите на къща и доказателства за скорошна геологическа
активност.
* Чрез оптичният и инфрачервеният спектроскоп се установява, че големите тъмни
пукнатини, наречени "тигрови раета", на южният полюс са с неотдавнъшен произход.
* Инфрачервеният спектрометър показва, че южният полюс е доста по-топъл
отколкото се е очаквало, което предполага наличието на вътрешен източник на топлина.
* Анализаторът на космически прах отчита голямо увеличение на частици близо до
Енцелад, потвърждавайки че, Енцелад е източник за пръстен "E" на Сатурн.
Ноември 2005 г.
Пръски над Енцелад:
Оптичният и инфрачервеният спектрометър на Касини заснемат ледени частици,
които се изстрелват от южният полюс на Енцелад, въжможно доказателство за гейзери подобни на Йелоустоун,
подхранвани от водохранилища с вода.
Спътниците на Сатурн
1. Mimas 16. Kiviuq 31. Narvi 46. Loge 61. Aegaeon
2. Enceladus 17. Atlas 32. Methone 47. Skoll 62. S/2009 S1
3. Tethys 18. Prometheus 33. Pallene 48. Surtur
4. Dione 19. Pandora 34. Polydeuces 49. S/2004 S7
5. Rhea 20. Pan 35. Daphnis 50. S/2004 S12
6. Titan 21. Ymir 36. Aegir 51. S/2004 S13
7. Hyperion 22. Paaliaq 37. Bebhionn 52. S/2004 S17
8. Iapetus 23. Tarvos 38. Bergelmir 53. S/2006 S1
9. Erriapus 24. Ijiraq 39. Bestla 54. S/2006 S3
10. Phoebe 25. Suttungr 40. Farbauti 55. Greip
11. Janus 26. Mundilfari 41. Fenrir 56. Jarnsaxa
12. Epimetheus 27. Albiorix 42. Fornjot 57. Tarqeq
13. Helene 28. Skathi 43. Hati 58. S/2007 S2
14. Telesto 29. Siarnaq 44. Hyrrokkin 59. S/2007 S3
15. Calypso 30. Thrymr 45. Kari 60. Anthe
Разстояние Радиус Маса
Планета от Слънцето км (kg) Откривател Дата
--------- ---------------- ----- ------- ---------- ----
Меркурий 57 910 000 km 2439 3.30e23
Вемера 108 200 000 km 6052 4.87e24
Земя 149 600 000 km 6378 5.98e24
Марс 227 940 000 km 3397 6.42e23
Юпитер 778 330 000 km 71492 1.90e27
Сатурн 1 426 940 000 km 60268 5.69e26
Уран 2 870 990 000 km 25559 8.69e25 Хершел 1781
Нептун 4 497 070 000 km 24764 1.02e26 Гейл 1846
| 
