орбита: 1 500 934 km от Сатурн
екваториален радиус: 135 km
тегло: 5 585 537 250 153 240 000 kg
Хиперион е най-голямото известно тяло с неправилна форма в слънчевата система. Средният му диаметър
е 270 km, но тъй като е с формата на картоф, неговата форма може да бъде измерена по трите му
оси: 410 x 260 x 220 km. Имайки предвид неправиланата му форма, този спътник може би е част от голяма
луна, която е била разрушена след сблъсък с друго тяло.
През 1981 г. космическият апарат Вояджър 2 преминавайки през системата на Сатурн, дава по-ясна
представа за формата и повърхността на Хиперион. Дотогава този спътник е бил само една малка точица
в телескопите на учените.
Най-забележимите форми на Хиперион са дълбоките му кратери. Повърхността му може да се оприличи
като гъба или гнездо на оси. Много от стените на кратерите са ярки, което предполага, че има
изобилие от замръзнала вода. Температурите там са от порядъка на -180° C.
Според някои теории, тъмната материя намираща се на дъната на кратерите поглъща повече слънчева
светлина и така по-летливите вещества се изпаряват (може би така са се образували тези странни форми
на Хиперион). Но има и аргумент оборващ тази теория, според който слънчевата светлина достигнала до
Сатурн е твърде слаба, за да се постигне този ефект.
Орбитата на Хиперион е ексцентрична и е отдалечена на 1 481 100 km от Сатурн. Голямo влияние
на завъртането на Хиперион оказва най-големият спътник на Сатурн, Титан (неговата орбита се намира
на 1 221 850 km от Сатурн). Тези два обекта ускоряват или намалят скоростта си когато се
доближат. Поради това, че Хиперион е значително по-малък, Титан оказва голямо влияние на орбитата му.
Хиперион се завърта около оста си за около 13 дни, а една обиколка на Сатурн му отнема 21 дни.
Плътността на Хиперион е малко повече от половината на водата. Това може да се дължи на ледът,
който там е доста шуплив, на замръзналия метан или въглероденя диоксид, които може би са основните
вещества на спътникът.
Откриване:
Уилям Ласел открива Хиперион през 1848 г. През същата година Уилям Бонд заедно със синът си
Джордж Бонд също наблюдават луната. И така за откриватели на Хиперион се считат и тримата.
Как Хиперион получава името си:
Джон Хершел предложил луните на Сатурн да бъдат свързвани с митичните братя и сестри на Кронос от
Гръцката митология. Хиперион е син на Уран и Гея, брат на Кронос и съпруг на Теа. Астрономите използват
също така и наименованието Saturn VII.
Спътниците на Сатурн
1. Mimas 16. Kiviuq 31. Narvi 46. Loge 61. Aegaeon
2. Enceladus 17. Atlas 32. Methone 47. Skoll 62. S/2009 S1
3. Tethys 18. Prometheus 33. Pallene 48. Surtur
4. Dione 19. Pandora 34. Polydeuces 49. S/2004 S7
5. Rhea 20. Pan 35. Daphnis 50. S/2004 S12
6. Titan 21. Ymir 36. Aegir 51. S/2004 S13
7. Hyperion 22. Paaliaq 37. Bebhionn 52. S/2004 S17
8. Iapetus 23. Tarvos 38. Bergelmir 53. S/2006 S1
9. Erriapus 24. Ijiraq 39. Bestla 54. S/2006 S3
10. Phoebe 25. Suttungr 40. Farbauti 55. Greip
11. Janus 26. Mundilfari 41. Fenrir 56. Jarnsaxa
12. Epimetheus 27. Albiorix 42. Fornjot 57. Tarqeq
13. Helene 28. Skathi 43. Hati 58. S/2007 S2
14. Telesto 29. Siarnaq 44. Hyrrokkin 59. S/2007 S3
15. Calypso 30. Thrymr 45. Kari 60. Anthe
Разстояние Радиус Маса
Планета от Слънцето км (kg) Откривател Дата
--------- ---------------- ----- ------- ---------- ----
Меркурий 57 910 000 km 2439 3.30e23
Вемера 108 200 000 km 6052 4.87e24
Земя 149 600 000 km 6378 5.98e24
Марс 227 940 000 km 3397 6.42e23
Юпитер 778 330 000 km 71492 1.90e27
Сатурн 1 426 940 000 km 60268 5.69e26
Уран 2 870 990 000 km 25559 8.69e25 Хершел 1781
Нептун 4 497 070 000 km 24764 1.02e26 Гейл 1846
| 
