орбита: 151 460 km от Сатурн
екваториален радиус: 89.5 km
тегло: 1 892 818 231 001 750 000 kg
Янус и неговият съсед Епиметей са считат за сиамските близнаци на Сатурн,
защото имат почти една и съща орбита около планетата. Тази почти еднаква орбита обърква
астрономите, които немогат да разберат как двете луни имат сходни орбити, без да се удрят.
Янус и Епиметей може би са се образували след разпадането на една луна. Ако е така,
това вероятно се е случило в ранният период на образуване на системата около Сатурн.
Заедно спътниците влачат след себе си достатъчно частички, за да създадат тънък пръстен.
Тези две луни се намират сред пръстените на Сатурн и са на разстояние около
151 500 km от планетата. Единият спътник обикаля с 50 km по-далече от планетата
и затова се движи малко по-бавно от другият. Малката разлика в скоростта означава, че
вътрешният сателит догонва другият за приблизително четири земни години.
Тогава взаимодействието на гравитациите между двете луни, кара вътрешният спътник да се движи
по-бързо. В същото това време застигащата луна забавя скоросста на тази пред нея.
Янус и Епиметей са петата и шестата луна броени от Сатурн. И на двете едната им страна
винаги е насочена към планетата. Тъй като са толкова близо до Сатурн, те правят една обиколка
за по-малко от 17 часа. И за двете се смята, че са съставени предимно от замръзнала вода.
Температурата на тях е приблизително -195° C. Средният диаметър на Янус е 179 km
(196 x 192 x 150 km).
Откриване:
На 15 декември 1966 г., Audouin Dollfus е наблюдавал луна, на която дава името "Янус".
На 18 декември същата година, Ричард Уолкър прави същото наблюдение, твърдейки че е открил
Епимитей. По това време астрономите предполагат, че това е една и съща луна, неофициално
именувана като Янус. Дванатдесет години по-късно, през октомври 1978 г.,
Щефан Ларсон и Джон Фонтен разбират, че наблюденията направени през 1966 г. са
всъщност на два отделни обекта (Янус и Епимитей), споделящи много сходна орбита.
Вояджър 1 потвърждава това през 1980 г.
Доближавайки се до Сатурн през 2004 г., космическият апарат Касини предоставя по-детайлни
изображения за Янус.
Как Янус получава името си:
Името Янус идва от Римският бог на входовете, вратите, порталите, началото и краят.
Той обикновенно е представен като същество, което има едно лице гледащо напред и едно,
за да гледа назад. Астрономите също така използват за обозначаване на Янус названията
Saturn X и S/1980 S1.
Спътниците на Сатурн
1. Mimas 16. Kiviuq 31. Narvi 46. Loge 61. Aegaeon
2. Enceladus 17. Atlas 32. Methone 47. Skoll 62. S/2009 S1
3. Tethys 18. Prometheus 33. Pallene 48. Surtur
4. Dione 19. Pandora 34. Polydeuces 49. S/2004 S7
5. Rhea 20. Pan 35. Daphnis 50. S/2004 S12
6. Titan 21. Ymir 36. Aegir 51. S/2004 S13
7. Hyperion 22. Paaliaq 37. Bebhionn 52. S/2004 S17
8. Iapetus 23. Tarvos 38. Bergelmir 53. S/2006 S1
9. Erriapus 24. Ijiraq 39. Bestla 54. S/2006 S3
10. Phoebe 25. Suttungr 40. Farbauti 55. Greip
11. Janus 26. Mundilfari 41. Fenrir 56. Jarnsaxa
12. Epimetheus 27. Albiorix 42. Fornjot 57. Tarqeq
13. Helene 28. Skathi 43. Hati 58. S/2007 S2
14. Telesto 29. Siarnaq 44. Hyrrokkin 59. S/2007 S3
15. Calypso 30. Thrymr 45. Kari 60. Anthe
Разстояние Радиус Маса
Планета от Слънцето км (kg) Откривател Дата
--------- ---------------- ----- ------- ---------- ----
Меркурий 57 910 000 km 2439 3.30e23
Вемера 108 200 000 km 6052 4.87e24
Земя 149 600 000 km 6378 5.98e24
Марс 227 940 000 km 3397 6.42e23
Юпитер 778 330 000 km 71492 1.90e27
Сатурн 1 426 940 000 km 60268 5.69e26
Уран 2 870 990 000 km 25559 8.69e25 Хершел 1781
Нептун 4 497 070 000 km 24764 1.02e26 Гейл 1846
| 
