усреднена орбита около Сатурн: 11 311 100 km
среден радиус: 8.0 km
тегло: 3 297 070 552 813 820 kg
Кивиок е един от петте известни спътника от Инуитската група, които обикалят
Сатурн на разстояние от 11 до 18 милиона km, имат наклон между 40 и 50 градуса
спрямо екватора на Сатурн и ексцентричност от 0.15 до 0.48. Ексцентричността на
спътниците се означава с число между 0 и 1, което показва видът на орбитата.
Колкото по-близко е до нула, толкова по кръгла е орбитата. Ако е по-близко до 1
означава по-разтегната орбита.
Всички спътници от Инуитската група имат правилна орбита (обикалят в същата посока,
в която се върти и Сатурн), но тяхното отклонение от кръглата орбита и екваториалната
равнина на Сатурн ги класифицира като неестествени спътници. Както за другите спътници
с неправилна форма, така и за Инуитската група се предполага, че са небесни тела
прихванати от гравитацията на Сатурн, а не са се образували чрез натрупване.
Приликата между орбитите на спътниците от Инуитската група е причина да се предполага,
че имат общ произход. Те може би са парчета от едно тяло, което се е раздробило
след сблъсък. Другите спътници от тази група са: Ижирак, Палиак, Шиарнак и Таркек.
Кивиок има среден радиус от около 8 km. Орбитата на този спътник е на средно 11.3 милиона km
от Сатурн, а една пълна обиколка около планетата му отнема 449 Земни дни.
Откриване:
Кивиок е открит на 7 август 2000 г. от Брет Гледман, Джон Кавеларс, Жан-Марк Петит,
Ханс Шол, Матю Холман, Брайън Марсден, Филип Никълсон и Джоузеф Бърнс, използвайки
обсерватория в Чили. По това време те откриват Имир и Палиак.
Как Кивиок получава името си:
Когато е бил новооткрит спътник, астрономите са го обозначили като S/2000 S5. Кивиок е
името на странствуващ герой, за който се разказват историй от Инуитския народ.
Открит от: Брет Гледман, Джон Кавеларс, Жан-Марк Петит,
Ханс Шол, Матю Холман, Брайън Марсден,
Филип Никълсон и Джоузеф Бърнс
Дата на откриването: 7 август 2000 г.
Усреднена орбита около
Сатурн: 11 311 100 km
Най-близко: 9 453 817 km
Най-далече: 13 168 383 km
Продължителност на
астрономическата орбита: 449.13 Земни дни
Обиколка на орбитата: 70 588 248.86 km
Средна скорост по
орбитата: 6 548.6 km/h
Среден радиус: 8.0 km
Обем: 2 145 km3
Тегло: 3 297 070 552 813 820 kg
Спътниците на Сатурн
1. Mimas 16. Kiviuq 31. Narvi 46. Loge 61. Aegaeon
2. Enceladus 17. Atlas 32. Methone 47. Skoll 62. S/2009 S1
3. Tethys 18. Prometheus 33. Pallene 48. Surtur
4. Dione 19. Pandora 34. Polydeuces 49. S/2004 S7
5. Rhea 20. Pan 35. Daphnis 50. S/2004 S12
6. Titan 21. Ymir 36. Aegir 51. S/2004 S13
7. Hyperion 22. Paaliaq 37. Bebhionn 52. S/2004 S17
8. Iapetus 23. Tarvos 38. Bergelmir 53. S/2006 S1
9. Erriapus 24. Ijiraq 39. Bestla 54. S/2006 S3
10. Phoebe 25. Suttungr 40. Farbauti 55. Greip
11. Janus 26. Mundilfari 41. Fenrir 56. Jarnsaxa
12. Epimetheus 27. Albiorix 42. Fornjot 57. Tarqeq
13. Helene 28. Skathi 43. Hati 58. S/2007 S2
14. Telesto 29. Siarnaq 44. Hyrrokkin 59. S/2007 S3
15. Calypso 30. Thrymr 45. Kari 60. Anthe
Разстояние Радиус Маса
Планета от Слънцето км (kg) Откривател Дата
--------- ---------------- ----- ------- ---------- ----
Меркурий 57 910 000 km 2439 3.30e23
Вемера 108 200 000 km 6052 4.87e24
Земя 149 600 000 km 6378 5.98e24
Марс 227 940 000 km 3397 6.42e23
Юпитер 778 330 000 km 71492 1.90e27
Сатурн 1 426 940 000 km 60268 5.69e26
Уран 2 870 990 000 km 25559 8.69e25 Хершел 1781
Нептун 4 497 070 000 km 24764 1.02e26 Гейл 1846
| 
