орбита: 185 520 km от Сатурн
екваториален радиус: 196 km
тегло: 37 500 000 000 000 000 000 kg
До известна степен Мимас прилича на око на бик, погледнато под определен ъгъл.
Причината за това е огромен 140 км широк кратер, който представлява 1/3 от диаметърът на Мимас.
Ако обектът, който е ударил Мимас е бил по-голям или се е движел по-бързо,
Мимас вероятно щеше да е разкъсан на парчета, които да образуват нова луна
или да образуват друг пръстен на Сатурн.
Стените на кратера Хершел са приблизително 5 км високи, някои части от дъното са
приблизително 10 км дълбоки, а централният връх е с височина почти 6 км
над дъното на кратера. Ако се съпоставят размерите на Земята и Мимас, подобен кратер
тук би бил 4000 км в диаметър.
Ударната вълна от сблъсъка може да е причинило разпукване на повърхността
от другата страна на Мимас.
Орбитата на Мимас е на разстояние 185 520 km от Сатурн, а обикаля планетата
за 22 часа и 37 минути. Тази орбита прави Мимас най-близката главна луна на Сатурн.
Голямата част от повърхността на Мимас е осеяна с кратери с диаметър до 40 км,
а кратерите в региона на Южния полюс са предимно с диаметър от 20 км или по-малки.
Плътността на Мимас е 1,17 от плътността на водата, което показва, че
се състои предимно от лед и малки количества скални примеси. Изглежда че повърхността е
здраво замръзнала при температура -209° C.
Както изглежда Мимас е разчистил доста обекти, за да създаде 4 800 km дистанция
между двата най-широки пръстена на Сатурн, пръстените А и Б.
Мимас силно смущава орбитите на дребната 3-километра в диаметър луна Метония и
4-километровата луна Палена.
Значително по-масивната Мимас отклонява Метония с около 20 км от орбитата му.
От Земята астрономите могат да видят Мимас едва като точица, докато
Вояджър 1 и 2 са фотографирали луната през 1980 г. Космическият апарат Касини
предостави по-детайлни снимки за Мимас откакто се установи на орбита около Сатурн през 2004 г.
Уилям Хершел е открил Мимас през 1789 г.
Името Мимас идва от богът Мимас в Гръцката митология, който е бил победен
от един от боговете на Олимп.
Спътниците на Сатурн
1. Mimas 16. Kiviuq 31. Narvi 46. Loge 61. Aegaeon
2. Enceladus 17. Atlas 32. Methone 47. Skoll 62. S/2009 S1
3. Tethys 18. Prometheus 33. Pallene 48. Surtur
4. Dione 19. Pandora 34. Polydeuces 49. S/2004 S7
5. Rhea 20. Pan 35. Daphnis 50. S/2004 S12
6. Titan 21. Ymir 36. Aegir 51. S/2004 S13
7. Hyperion 22. Paaliaq 37. Bebhionn 52. S/2004 S17
8. Iapetus 23. Tarvos 38. Bergelmir 53. S/2006 S1
9. Erriapus 24. Ijiraq 39. Bestla 54. S/2006 S3
10. Phoebe 25. Suttungr 40. Farbauti 55. Greip
11. Janus 26. Mundilfari 41. Fenrir 56. Jarnsaxa
12. Epimetheus 27. Albiorix 42. Fornjot 57. Tarqeq
13. Helene 28. Skathi 43. Hati 58. S/2007 S2
14. Telesto 29. Siarnaq 44. Hyrrokkin 59. S/2007 S3
15. Calypso 30. Thrymr 45. Kari 60. Anthe
Разстояние Радиус Маса
Планета от Слънцето км (kg) Откривател Дата
--------- ---------------- ----- ------- ---------- ----
Меркурий 57 910 000 km 2439 3.30e23
Вемера 108 200 000 km 6052 4.87e24
Земя 149 600 000 km 6378 5.98e24
Марс 227 940 000 km 3397 6.42e23
Юпитер 778 330 000 km 71492 1.90e27
Сатурн 1 426 940 000 km 60268 5.69e26
Уран 2 870 990 000 km 25559 8.69e25 Хершел 1781
Нептун 4 497 070 000 km 24764 1.02e26 Гейл 1846
| 
