орбита: 1 426 940 000 km (9.54 AU) от Слънцето
диаметър: 120 536 km
маса: 5.69e26 kg
Сатурн е втората по големина планета и само Юпитер е по-голяма. Сатурн има седем
тънки, плоски пръстена около себе си. Пръстените се състоят от ледени частици, които
обикалят около планетата. Тези пръстени правят Сатурн един от най-хубавите обекти
в слънчевата система. Юпитер, Уран и Нептун са единствените други планети, за които
се знае, че имат пръстени.
Диаметърът на екватора е около 120 540 км, почти 10 пъти повече от земния. Планетата
може да бъде видяна от Земята и без телескоп, но не и пръстените. Сатурн е била
най-далечната планета от Земята, за която са знаели древните астрономи. Те са й дали
името на римския бог на земеделието.
Сатурн обикаля около Слънцето по елипсовидна орбита. Дистанцията от Слънцето
варира между 1 514 500 000 км в най-далеяната точка, до 1 352 550 000 км при
най-близката. На планетата са й нужни около 10 759 земни дни, или около 29 1/2 години,
за да обиколи Слънцето.
Оста на Сатурн не е перпендикулярна на пътя (орбитата) на планетата около Слънцето.
Наклонът й е около 27° от перпендикулярната позиция.
Сатурн се върти по-бързо от всяка друга планета, с изключение на Юпитер. Сатурн се
завърта около оста си само за 10 часа и 39 минути. Бързото въртене на планетата е
причината тя да е издута на екватора и да е плоска на полюсите. Диаметърът на
планетата е с 13 000 км по-голям на екватора отколкото между двата полюса.
Повечето учени вярват, че Сатурн е огромно кълбо от газ, което няма твърда
повърхност. Все пак изглежда, че планетата има горещо твърдо ядро от желязо и
скалисти вещества. Плътни слоеве от облаци покриват планетата. Снимки показват
редица пръстени и зони с различен цвят на облаците.
Растенията и животните, които живеят на Земята немогат да оцелеят на Сатурн. Учените
се съмняват, че там може да има някаква форма на живот.
Наклонената ос на Сатурн е причината слънцето да затопля неравномерно северната и
южната половина, и причинява температурни промени. Всеки сезон продължава 7 1/2
земни години, понеже Сатурн обикаля около слънцето за около 29 пъти по-дълго време
отколкото Земята. Температурата на Сатурн винаги е доста по-ниска отколкото на Земята,
защото Сатурн е твърде далеч от Слънцето. Температурата в най-горните слоеве на облаците
е средно около -175° C.
Температурата под облаците е доста по-висока. Планетата отдава около 2 1/2 пъти повече
топлина отколкото получава от Слънцето.
Сатурн има най-ниската плътност от която и да е друга планета. Тя е само около
1/10 от тази на Земята и около 2/3 от плътноста на водата.
Въпреки че Сатурн има ниска плътност, единствената по-тежка планета е Юпитер. Сатурн
е около 95 пъти по-тежка от Земята. Силата на гравитация на Сатурн е малко по-висока
от тази на Земята. Обект с тегло 100 кг на Земята, на Сатурн ще тежи 107 кг.
 Пръстените заобикалят планетата по екватора. Те не се докосват до Сатурн. Докато
планетата обикаля около слънцето, пръстените винаги са наклонени под същият ъгъл на
какъвто е й екватора.
Седемте пръстена на Сатурн съдържат хиляди тесни пръстенчета. Малките пръстени са
съставени от парченца лед. Тези парченца са с размери от миниатюрни до големи
ледени късове с размери повече от 3 м в диаметър.
Една част от пръстените са изключително широки. Най-външния пръстен например, има
диаметър 300 000 км. Все пак, те са толкова тънки, че немогат да бъдат видяни когато
са на една линия със Земята. Те са с различна дебелина, от около 200 м - 3 000 м.
Празно място разделя пръстените един от друг. Всяка една празнина е около 3 200 км
или повече на ширина. Измежду някой празни пространства има малки пръстенчета.
Пръстените на Сатурн са били открити в началото на 17 век от италианския астроном
Галилео Галилей. Той не е можел да види ясно пръстените с малкия си телескоп и
затова е мислил, че това са големи сателити. През 1656 г, след като е използвал
по-голям телескоп, холандският астроном Кристиан Хюгенс, описва тези пръстени
около планетата.
Като допълнение на пръстените си, Сатурн има 146 потвърдени спътника.
Най-големият сателит на Сатурн е Титан, който е с диаметър около
5 150 км (по-голям е от Меркурий и Плутон). Титан е един от малкото
сателити в слънчевата система, които имат атмосфера. Тя е съставена предимно от азот.
Много от спътниците на Сатурн имат големи кратери. Например, Мимас има кратер, който
покрива около 1/3 от диаметъра му. Друг спътник, Япет има ярка и тъмна страна.
Ярката страна на този спътник отразява около 10 пъти повече слънчева светлина
отколкото тъмната.
През 1973 г, САЩ изпратиха космическата сонда (Пайнер-Сатурн) да проучи Сатурн
и Юпитер. Сондата е изпратила данни и снимки от Сатурн.
Тази сонда открива, че планетата има магнитно поле, което е 1000 пъти по-силно
от земното.
През 1977 г. САЩ изпращат две космически сонди - Вояджър 1 и Вояджър 2 - да изследват
Сатурн и други планети. Вояджър 1 е прелетял на около 126 000 км от Сатурн на 12
ноември 1980 г. На 25 август 1981 г, Вояджър 2 преминава на около 101 000 км от
планетата.
Сондите Вояджър открили, че пръстените на планетата са съставени от множество
малки пръстени. Освен това, сондите изпращат данни и снимки, които потвърждават
съществуването на девет спътника. Сондите Вояджър откриват, че атмосферата на
Титан съдържа предимно азот. През 1997 г, САЩ изпратиха сондата Касини да
проучи Сатурн, пръстените и сателитите й. През 2004 г. тя достига до Сатурн.
Касини е превозвала сондата Хюйгенс, която е отделена от Касини и каца на
Титан. Хюйгенс е построена от Европейската Космическа Агенция.
* * * * * *
10 неща които трябва да знаете за Сатурн.
1. ОГРОМНА ПЛАНЕТА
Ако наредим Земята девет пъти една до друга почти ще се получи диаметъра на Сатурн. Това не включва пръстените на Сатурн.
2. ПРИ СЛАБА СВЕТЛИНА
Сатурн е шестата планета от Слънцето и е отдалечена на 1,4 млрд. км от него.
3. КЪСИ ДНИ, ДЪЛГИ ГОДИНИ
Сатурн се завърта около оста си за 10,7 часа, а една обиколка около Слънцето му отнема 29 Земни години.
4. ГАЗОВ ГИГАНТ
Сатурн е газов гигант и поради тази причина няма твърда повърхност като Земята. Но може би има твърдо ядро.
5. ГОРЕЩ ВЪЗДУХ
Атмосферата на Сатурн се състои предимно от водород (H2) и хелий (He).
6. УМАЛЕН ВИД НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА
Сатурн има 146 официално потвърдени спътника.
7. ВЕЛИКОЛЕПНИТЕ ПРЪСТЕНИ
Сатурн има най-впечатляващата система от пръстени. Седем пръстена и няколко пролуки, които ги разделят.
8. РЯДКО ПОСЕЩАВАНА
Няколко мисии са посещавали Сатурн: Pioneer 11 и Voyagers 1 и 2 прелитат покрай планетата. Но Касини
остава на орбита около планетата, като е заобикаля 294 пъти от 2004 до 2017 г.
9. БЕЗЖИЗНЕНИЯТ ГИГАНТ
Сатурн не може да поддържа живота такъв какъвто го познаваме, но на някои от луните му може би има
подходящи условия за живи организми.
10. СБЛЪСЪК ОТ ЗЕМЯТА
Около два тона от масата на Земята бяха добавени към Сатурн. Космическият апарат Касини се спусна в
атмосферата на Сатурн през 2017 г.
Спътниците на Сатурн
1. Мимас 18. Прометей 35. Дафнис 52. S/2004 S17 69. Гридър
2. Енцелад 19. Пандора 36. Егир 53. S/2006 S1 70. Гунлод
3. Тетида 20. Пан 37. Бегхион 54. S/2006 S3 71. Скримир
4. Диона 21. Имир 38. Бергелмир 55. Грейп 72. Тиази
5. Рея 22. Палиак 39. Бестла 56. Джарнсакса 73. S/2004 S21
6. Титан 23. Тарвос 40. Форбоути 57. Таркек 74. S/2004 S24
7. Хиперион 24. Ижирак 41. Фенрир 58. S/2007 S2 75. S/2004 S26
8. Япет 25. Сутунг 42. Форнджот 59. S/2007 S3 76. S/2004 S28
9. Ериапо 26. Мундилфари 43. Хати 60. Анте 77. S/2004 S29
10. Феба 27. Албиорикс 44. Хирокин 61. Аегеон 78. S/2004 S31
11. Янус 28. Скади 45. Кари 62. S/2009 S1 79. S/2004 S34
12. Епимитей 29. Шиарнак 46. Логе 63. Алвалди 80. S/2004 S36
13. Елена 30. Тримър 47. Скол 64. Ангрбода 81. S/2004 S37
14. Телесто 31. Нарви 48. Суртур 65. Бели 82. S/2004 S39
15. Калипсо 32. Метония 49. S/2004 S7 66. Егтер 83. S/2019 S1
16. Кивиок 33. Палена 50. S/2004 S12 67. Гейрод
17. Атлас 34. Полидевк 51. S/2004 S13 68. Герд
Година на Откриватели
откриване
84. S/2004 S40 2004 Шепърд, Джуит, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
85. S/2004 S41 2004 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
86. S/2004 S42 2004 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
87. S/2004 S43 2004 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
88. S/2004 S44 2004 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман
89. S/2004 S45 2004 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
90. S/2004 S46 2004 Шепърд, Джуит, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
91. S/2004 S47 2004 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
92. S/2004 S48 2004 Шепърд, Д. Джуит, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
93. S/2004 S49 2004 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
94. S/2004 S50 2004 Шепърд, Д. Джуит, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
95. S/2004 S51 2004 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
96. S/2004 S52 2004 Шепърд, Д. Джуит, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
97. S/2004 S53 2004 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
98. S/2005 S4 2005 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
99. S/2005 S5 2005 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
100. S/2006 S9 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
101. S/2006 S10 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
102. S/2006 S11 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
103. S/2006 S12 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
104. S/2006 S13 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
105. S/2006 S14 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
106. S/2006 S15 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман
107. S/2006 S16 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
108. S/2006 S17 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман
109. S/2006 S18 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Петит, M. Александерсен
110. S/2006 S19 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Петит, M. Александерсен
111. S/2006 S20 2006 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Петит, M. Александерсен
112. S/2007 S5 2007 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Петит, M. Александерсен
113. S/2007 S6 2007 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Петит, M. Александерсен
114. S/2007 S7 2007 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна
115. S/2007 S8 2007 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Петит, M. Александерсен
116. S/2007 S9 2007 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман
117. S/2019 S2 2019 Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
118. S/2019 S3 2019 Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
119. S/2019 S4 2019 Аштън, B. Гладман
120. S/2019 S5 2019 Аштън, B. Гладман
121. S/2019 S6 2019 Аштън, B. Гладман
122. S/2019 S7 2019 Аштън, B. Гладман
123. S/2019 S8 2019 Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
124. S/2019 S9 2019 Шепърд, Д. Джуит, E. Аштън, B. Гладман
125. S/2019 S10 2019 Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
126. S/2019 S11 2019 Шепърд, Д. Джуит, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
127. S/2019 S12 2019 Аштън, B. Гладман
128. S/2019 S13 2019 Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
129. S/2019 S14 2019 E. Аштън, B. Гладман
130. S/2019 S15 2019 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
131. S/2019 S16 2019 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
132. S/2019 S17 2019 С. Шепърд, Д. Джуит, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
133. S/2019 S18 2019 С. Шепърд, Д. Джуит, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
134. S/2019 S19 2019 E. Аштън, B. Гладман
135. S/2019 S20 2019 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
136. S/2019 S21 2019 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
137. S/2020 S1 2020 Шепърд, Д. Джуит, Ян Клейна, Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
138. S/2020 S2 2020 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
139. S/2020 S3 2020 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
140. S/2020 S4 2020 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
141. S/2020 S5 2020 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
142. S/2020 S6 2020 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
143. S/2020 S7 2020 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
144. S/2020 S8 2020 Шепърд, Джуит, Ян Клейна, Аштън, Гладман, Петит, Александерсен
145. S/2020 S9 2020 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
146. S/2020 S10 2020 E. Аштън, B. Гладман, Дж. Петит, M. Александерсен
Разстояние Радиус Маса
Планета от Слънцето km (kg) Откривател Дата
--------- ---------------- ------ ------- ---------- ----
Меркурий 57 910 000 km 2439 3.30e23
Венера 108 200 000 km 6052 4.87e24
Земя 149 600 000 km 6378 5.98e24
Марс 227 940 000 km 3397 6.42e23
Юпитер 778 330 000 km 71492 1.90e27
Сатурн 1 426 940 000 km 60268 5.69e26
Уран 2 870 990 000 km 25559 8.69e25 Хершел 1781
Нептун 4 497 070 000 km 24764 1.02e26 Гейл 1846
|
