диаметър: 1 390 000 km.
маса: 1.989e30 kg
температура: 5800 K (на повърхността)
15 600 000 K (на ядрото)
Нашето слънце е звезда от клас G2, една от 100-те милиарда звезди в нашата галактика.
Слънцето е най-големият обект в Слънчевата система. В него е концентрирана 99.8% от
цялата маса на Слънчевата система (Юпитер съдържа по-голямата част от остатъка).
Често се казва, че Слънцето е "обикновенна" звезда. В известен смисъл това е така,
защото има много други подобни звезди като нея. Но има много повече малки звезди,
отколкото големи. Средният размер на звездите в нашата галактика, вероятно е по-малък
от половината от масата на Слънцето.
Сега Слънцето съдържа, около 70% водород и 28% хелий, всичко останало е метали.
Това се променя бавно през времето, докато Слънцето преработва водородът в хелий,
в ядрото си.
Външните слоеве на Слънцето прояват различна ротация. Повърхността на екватора се
завърта веднъж за 25.4 дни, а близо до полюсите за около 36 дни. Това странно поведение
се дължи на факта, че Слънцето не е солидно тяло като Земята. Подобни ефекти са
наблюдавани и на други планети съставени от газ. Различната скорост на въртене се
простира доста надолу към вътрешността на Слънцето, но ядрото му се върти като твърдо тяло.
Условията в ядрото (то е приблизително 25% от неговият радиус) на Слънцето са
екстремни. Температурата е 15 600 000 K и налягането е 250 милиарда
атмосфери. В центъра на ядрото, плътността е 150 пъти повече от тази на водата.
Енергията, която отделя Слънцето се получава от ядрен синтез. Всяка секунда около 700 000 000 тона
водород се преработват до около 695 000 000 тона хелий и 5 000 000 тона от
енергията под формата на гама лъчи.
Повърхността на Слънцето е с температура около 5800 K.
Слънчевите петна са "студени" области, само 3800 K (те изглеждат тъмни само при
сравнение с заобикалящата среда). Слънчевите петна могат да бъдат много големи,
достигайки 50 000 km в диаметър. Те са причинени от сложни и не много добре разбрани
взаимодействия със Слънчевото магнитно поле. Слоят над хромосфера се нарича
корона и се разпростира на милиони километри в космоса, но е видим само
по време на пълно слънчево затъмнение. Температурата на короната е над
1 000 000 K.
 Луната и Слънцето изглеждат еднакви по големина погледнати от Земята.
Луната обикаля около Земята в приблизително същата равнина като
орбитата на нашата планета около Слънцето. Понякога Луната застава точно
между Земята и Слънцето. Това явление се нарича слънчево затъмнение. Ако
наклонът не е идеален, тогава Луната закрива само частично слънчевият диск,
а това явление се нарича частично слънчево затъмнение. Частичното затъмнение
може да бъде видяно от обширни райони на Земята, докато регионите от където
може да се наблюдава пълното слънчево затъмнение са тесни, едва няколко километра
(макар че обикновенно са хиляди километри по дължина). Пълното затъмнение
се случва веднъж или два пъти в годината. Поради тази причина хората пропътуват
големи разстояния, за да имат възможността да наблюдават този природен феномен.
Да застанеш под сянката на Луната е незабравимо преживяване. Само за едва няколко
минути става тъмно посред бял ден. Звездите се показват, а животните и птиците
си мислят, че е настъпила нощта.
Магнитно поле на слънцето е много силно (спрямо земните стандарти), много сложно и се
разпростира доста след Плутон.
Освен топлина и светлина, Слънцето също така отделя поток от заредени частици (предимно
електрони и протони) известни като слънчева радиация, която се разпространява през
цялата Слънчева система със скорост около 450 км/с. Слънчевата радиация и частиците
изхвърлени от него могат да причинят множество вреди, от спиране на тока до
радио смущения или до красивото северно сияние.
Бъдещото изучаване на Слънчевата радиация ще бъде извършено от неотдавна изстреляните
сонди Wind, ACE и SOHO.
Слънчевата радиация оказва голямо влияние на опашките на кометите и дори може да промени
траекторията на космическите апарати.
Слънцето е на около 4.5 милиарда години. Откакто съществува е използвало около половината
от водорода си. То ще продължи да свети в следващите 5 миларда години. Но в крайна сметка
запасите му от водород ще свършат.
Спътници на Слънцето.
Има осем планети и голям брой от по-малки обекти, който обикалят около Слънцето. Точно
кои тела трябва да бъдат определени като планети и кой като "по-малки обекти" беше
източник за някой дискусий, но в карайна сметка това е само въпрос на дефиниция. Официално
Плутон вече не е планета.
Разстояние Радиус Маса
Планета от Слънцето km (kg) Откривател Дата
--------- ---------------- ------ ------- ---------- ----
Меркурий 57 910 000 km 2439 3.30e23
Венера 108 200 000 km 6052 4.87e24
Земя 149 600 000 km 6378 5.98e24
Марс 227 940 000 km 3397 6.42e23
Юпитер 778 330 000 km 71492 1.90e27
Сатурн 1 426 940 000 km 60268 5.69e26
Уран 2 870 990 000 km 25559 8.69e25 Хершел 1781
Нептун 4 497 070 000 km 24764 1.02e26 Гейл 1846
| 
