Метеори и метеорити

Малките скални парчета и отломки в космоса се наричат метеороити. Те се превръщат в метеори ("падащи звезди"), когато се спускат през атмосферата на планета, оставяйки ярка следа след себе си. Частиците, които оцелеят и паднат на повърхността се наричат метеорити.

От основаването на програмата ANSMET през 1976 г., са открити повече от 10 000 метеоритни образци на Южния полюс. Тези мостри засега са единственият сигурен и непрекъснат източник на нови космически обекти.

Учените са изчислили, че понякога падат по над 10 000 тона метеоритни вещества на Земята на ден. Повечето от тези вещества са много малки, от зрънца до прашинки с размер от няколко микрометра. Тези частички са толкова малки, че съпротивлението на въздуха ги забавя достатъчно и те не изгарят както по-големите.

Но откъде идват те? Най-вероятно те идват от вътрешната страна на нашата Слънчева система, а не от междузвездното пространство. Техният състав навежда учените на мисълта, че те може да имат съвместен произход с астероидите. Някои метеоритни вещества са подобни на тези на Земята и Луната, а други са коренно различни. За други има данни, че произхождат от комети.

Всяка нощ могат да се наблюдават по няколко метеора на час. Понякога тази бройка нараства значително, за което им е даддено името "метеорен дъжд". Тези явления се наблюдават по-често през есента и зимата. Броят им винаги се увеличава след полунощ и е най-силен преди зазоряване. Най-известният от тези "метеорни дъждове" е Персеиди, който достига максимума си на 12 август всяка година.

Метеорните потоци са именувани на звезди, съзвездия или комети. Например Леониди се свързва с кометата Темпъл-Тътъл, a Аквариди и Ориониди с Халеевата комета.

Те може да са плътни като метал или като скала. Някои имат вдлъбнатини, а други са груби или с гладка повърхност. По размер могат да бъдат от зрънца с размер от няколко микрометра до големи скални блокове. Най-голямото открито парче е от метеорита "Хоба" в югозападна Африка, чиято маса е около 54 000 kg и се състои предимно от желязо.

Въпреки многото падащи метеорити, досега няма сведения някой да е бил наранен или убит от метеорит. Според слухове на 28 юни 1911 г., близо до Александрия в Египет е убито куче от множество паднали отломки. На 30 ноември 1954 г., метеорит е паднал през покрива на къщата на жител в щата Алабама.

Повечето метеоритни проби са железни (по-точно сплав от никел и желязо), каменни или такива от скала и желязо.

Шестнадесет метеорита бяха открити на Южниат полюс, за които се предполага, че произхождат от планетата Марс. Изследваните газове от тези метеорити съвпадат със състава на Марсиянската атмосфера, измерена от космическият апарат Викинг. Викинг кацна на Марс през седемдесетте години на миналия век.

Все още има какво да се научи за метеоритите и техният произход.

Метеоритни потоци
Главни метеорни потоци	Максимум (може да варира +/- 1 ден)	Време за наблюдение *	Максимум **(на час)	Източник (астероид или комета)
Квадрантиди	Януари 3-4	23:00 до зори	60-200	(196256) 2003 EH1
Лириди	Април 21-22	21:30 до зори	10-15	Комета C/1861 G1
Ета Аквариди	Май 5-6	01:30 до зори	40-85	Комета 1P/Халей
Южни Делта Аквариди	Юли 27-28	21:30 до зори	15-20	Неизвестна комета
Персеиди	Август 11-12	от здрач до зори	60-100	Комета 109P/Суифт-Тътъл
Дракониди	Октомври 7-8	от здрач до 02:00 или по-късно	10-20	Комета 21P/Джакобини-Цинер
Ориониди	Октомври 20-21	22:00 до зори	25	Комета 1P/Халей
Леониди	Ноември 17-18	23:30 до зори	10-15	Комета 55P/Темпъл-Тътъл
Джеминиди	Декември 13-14	19:00 до зори	60-120	(3200) Фаетон
Урсиди	Декември 22-23	от здрач до зори	10(-50)	Комета 8P/Тътъл

Начало » Метеороити, метеори и метеорити