Начало » Астероиди » Веста

Астероида Веста е открит на 29 март 1807 г. от немският астроном Хайнрих Вилхелм Олберс, който го забелязва като едва доловима светлина в небето. Двеста и четири години по-късно, космическият апарат на НАСА "Зора" се подготвя да навлезе в орбита около този интересен свят.

Веста обикновенно е наричан астероид, защото се намира в главният астероиден пояс между планетите Марс и Юпитер. Но болшинството от обекти в този пояс са малки в сравнение с Веста, чиито диаметър е средно 530 km. В действителност има голям брой открити късове в астероидният пояс, които са били изхвърлени от повърхността на Веста, вследствие на сблъсъци.

Слоевете на Веста (ядро, мантия и кора) приличат повече като на планетите Земя, Венера и Марс, а не като на другите астероиди.

Официално Веста е "малка планета" (небесно тяло, което обикаля около Слънцето, но не се определя като планета или комета). Всъщност съществуват още над 540 000 подобни тела в слънчевата система. Планетата джудже Церера е втората цел на космическият апарат "Зора", но астероида Веста неможе да се причисли към тази категория. Причината за това е, че Веста не е достатъчно голяма.

Екипът от учени, които обработват данните от космическият апарат "Зора", определят Веста като протопланета, защото е плътна, има слоеве и е започнала да се оформя като планетите Меркурий, Венера, Земя и Марс, но поради някаква причина никога не се е доразвила. В ранните години на слънчевата система, обектите са ставали планети, след като тела с размерите на Веста са се обединявали. Но Веста не е успяла да се срещне с подобно тяло, а времето за това е отминало.

Някои космически обекти, които са се сблъсквали с Веста са изхвърляли парчета от повърхността й в астероидният пояс. Тези отломки са известни като "Вестоиди", а стотици от тях са падали и на Земята като метеорити. Веста никога не се е сблъсквала с достатъчно голям обект, който да я разруши и поради тази причина тя е останала непокътната, предоставяйки на учените ценна информация за ранните години на слънчевата система.

"Тази протопланета е преживяла бомбардировките в астероидният пояс цели 4.5 милиарда години. Това може би е най-древната повърхност в слънчевата система.", казва Кристофър Ръсел.

Когато "Зора" пристигне до Веста, южният полюс ще бъде изцяло осветен, което ще предостави чист изгкед към огромният кратер. Космическият апарат ще направи множество измервания, ще събере данни за състава на повърхността и ще я картографира. Също така "Зора" ще изчисли гравитационната сила на Веста, за да се научи повече за вътрешната структура на това небесно тяло.

Космическата мисия "Зора" до Веста и Церера се ръководи от JPL.

	1. Ерос
	2. Веста
	3. Психея
	4. 10199 Харикло
	5. 243 Ида
	6. 2019 ОК
	7. 25143 Итокава
	8. Матилда
	9. 99942 Апофис
	10. 65803 Дидимос

				      Разстояние      Радиус   Маса
			Планета       от Слънцето       km     (kg)   Откривател   Дата
			---------  ----------------  ------  -------  ----------   ----
			Меркурий      57 910 000 km    2439  3.30e23
			Венера       108 200 000 km    6052  4.87e24
			Земя         149 600 000 km    6378  5.98e24
			Марс         227 940 000 km    3397  6.42e23
			Юпитер       778 330 000 km   71492  1.90e27
			Сатурн     1 426 940 000 km   60268  5.69e26
			Уран       2 870 990 000 km   25559  8.69e25   Хершел      1781
			Нептун     4 497 070 000 km   24764  1.02e26   Гейл        1846