Нашата Слънчева система - Our Solar system Слънце - The Sun Меркурий - Mercury Венера - Venus Земя - Earth Луна - Moon Марс - Mars Метеоритен пояс - Meteors Юпитер - Jupiter Сатурн - Saturn Уран - Uranus Нептун - Neptune Плутон - Pluto Комети - Comets

Планети джуджета


Мисии на НАСА
Юпитер - Jupiter

Начало » Юпитер

        орбита:   778 330 000 km (5.20 AU) от Слънцето
        диаметър: 142 984 km
        маса:     1.90e27 kg
Юпитер

Юпитер е най-голямата планета в слънчевата система. Диаметърът й е 142 984 км, 11 пъти по-голям от земния и е 1/10 от този на Слънцето. Необходими са повече от 1000 планети като Земята, за да запънят обема на гигантската планета. Погледната от Земята, Юпитер е по-ярка от повечето звезди. Обикновенно е втората по яркост планета след Венера.
Юпитер е петата планета в слънчевата система, а средното разстояние от Слънцето е около 778 570 000 км.
Астрономите бяха свидетели на забележително събитие през юли 1994 г, когато 21 отломки от кометата Шумейкър-Леви 9 навлязоха в атмосферата на Юпитер. Този сблъсък предизвика огромна експлозия, като отломките се разпиляха на площ с диаметър по-голям от Земята.

Юпитер обикаля около слънцето по елипсовидна орбита. Планетата завършва една обиколка около Слънцето за 4 333 дни (12 земни години).
Юпитер е планетата, която се върти най-бързо. Отнема й 9 часа и 56 минути, за да се завърти около оста си.
Бързото въртене на планетата я прави изпъкнала на екватора и леко сплескана на полюсите. Диаметърът на планетата е с около 7% по-голям на екватора отколкото на полюсите.

Сравнение на Земята с Юпитер

Юпитер е най-тежката планета. Нейната маса е 318 пъти по-голяма от тази на Земята. Макар че Юпитер има голяма маса плътноста й е относително малка. Тя е около 1.33 g/cm3, малко по-висока от тази на водата и 1/4 по-малка от земната. Поради ниската плътност на планетата, астрономите предполагат, че съдържа предимно водород и хелий, най-леките елементи. В сравнение с нея, Земята е съставена предимно от метали и скали. С химичните си елементи Юпитер прилича повече на Слънцето отколкото на Земята.

Силата на гравитацията на повърхноста на Юпитер е до 2.4 пъти по-голяма от тази на Земята. Тяло, което е с тегло 100 кг на Земята, на Юпитер ще тежи 240 кг.

Голямото червено петно

Атмосферата на Юпитер се състои от 86% водород, 14% хелий и малки количестваот метан, амоняк, ацетилен.
Тези химически елементи образуват цветни пластове от облаци на различна височина. Най-високите бели облаци съдържат замръзнал амоняк. На най-ниското ниво което може да бъде видяно има сини облаци.
Най-отличителната черта на Юпитер е голямото червено петно, въртящи се газове приличащи на ураган. Най-широкият диаметър на петното е с размери три пъти повече от Земята. Цветът на петното се мени от тухлено-червено до светло кафяво.

Температурата на най-високите облаци е около -145° C. Направените измервания показват, че температурата се покачва под облаците. Тя достига 21° C, на ниво където атмосферното налягане е около 10 пъти по-силно от това на Земята.
Близо до центърът на планетата температурата е значително по-висока. Температурата на ядрото може да е около 24 000° C (по-горещо и от повърхноста на Слънцето).

Както Земята и много други планети, Юпитер действа като голям магнит. Магнитното поле на Юпитер е около 14 пъти по-силно от това на Земята, според измерванията направени от космическа сонда.

Спътникът Европа

Юпитер има 16 спътника, като най-малкият е с диаметър 10 км. Но също така има и множество други малки сателити. Четирите най-големи спътника на Юпитер, подредени по отдалеченост от планетата са: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Тези четири луни са наречени Галилееви спътници. Италияснкият астроном Галилео ги открива през 1610 г. с един от най-ранните телескопи.
Йо има много активни вулкани, които изхвърлят сяра. Жълто-оранжевата повърхност на Йо вероятно е застлана със сяра от изригващите вулкани. Европа е най-малката от Галилеевите спътници, с диаметър 3 130 км и има гладка, напукана ледена повърхност.
Най-големият Галилеев спътник е Ганимед, с диаметър 5 268 км. Той е по-голям дори от планетата Меркурий.
Калисто е с диаметър 4 806 км и е малко по-малък от Меркурий. Ганимед и Калисто изглежда, че съдържат лед и някакви скалисти материали. Двата спътника имат множество кратери.
Останалите сателити на Юпитер са значително по-малки от Галилеевите луни. Amalthea и Himalia са следващите по големина. С формата на картоф, Amalthea е 262 км измерена по дължината й. Himalia е с диаметър 170 км. Другите спътници са били открити от астрономите използвайки големи телескопи на Земята. Учените са открили Metis и Adrastea през 1979 г, след като са разглеждали снимки направени от космическата сонда Voyager.

Юпитер има три тънки пръстена около екватора си. Те са доста по-бледи от тези на Сатурн. Изглежда че пръстените му се състоят предимно от малки частици. Най-големият пръстен е повече от 6 400 км широк. Той обгръща планетата от вътрешната страна на орбитата на Amalthea.

Ударът с кометата Шумейкър-Леви 9
 
Сблъсъкът с кометата Шумейкър-Леви 9

През март 1993 г, астрономите Юджийн Шумейкър, Каролин Шумейкър и Дейвид Леви открили комета близо до Юпитер. По-късно тя е наречена Шумейкър-Леви 9 и е била привлечена от гравитацията на Юпитер. Когато е била открита кометата вече е била на 21 парчета. Вероятно кометата се е разрушила когато е преминавала близо до Юпитер.
Изчисленията показали, че кометата ще навлезе в атмосферата на Юпитер през юли 1994 г. Учените са се надявали да научат повече от подобен сблъсък между комета и планета.
Всички по-големи телескопи са били насочени към Юпитер, за да наблюдават сблъсъкът. Наблюдение е било проведено и с телескопът Хъбъл, който е на орбита около Земята.
Учените са изчислили, че по-големите отломки са били с размери от 0.5 до 4 километра в диаметър. Ударът е бил наблюдаван от Галилео, който е бил на по-малко от 240 милиона км от Юпитер.

Спътници на Юпитер

САЩ са изпращали не една космическа сонда: 1. Пайнер 10; 2. Пайнер-Сатурн; 3. Вояджър 1; 4. Вояджър 2; 5. Ulysses; 6. Галилео.
Пайнер 10 е изстрелян през 1972 г. и е прелетял на по-малко от 130 000 км от Юпитер на 3 декември 1973 г. Засечени са количествата водород и хелий в атмосферата на планетата.
Пайнер-Сатурн е прелетяла на по-малко от 43 000 км от Юпитер през декември 1974 г. Сондата е направила снимки на полюсите на Юпитер и дава допълнителни данни за голямото червено петно и магнитното поле.
Вояджър 1 и Вояджър 2 прелетяха покрай Юпитер през март и юли 1979 г съответно. Тези сонди са били оборудвани с по-чувствително оборудване от предшествениците си, за да предадат повече данни. Астрономите са използвали снимките, за да направят по-детайлни карти на Галилеевите спътници.
Ulysses е бил изстрелян през октомври 1990 г и е преминал покрай Юпитер през февруари 1992 г.
Галилео започва своето пътешествие към Юпитер през октомври 1989 г Сондата прониква дълбоко в облачната обвивка и прави измерване на водното съдържение и други химични елементи в атмосферата на Юпитер. През следващите няколко години сондата изследва атмосферата на Юпитер и главните й сателити. Изследванията на Галилео над Европа са показали, че може да има океан под повърхността, който да поддържа живот.

* * * * * *

10 неща които трябва да знаете за Юпитер.

1. НАЙ-ГОЛЯМАТА ПЛАНЕТА
Ако Земята е с размерите на гроздово зърно, Юпитер ще е с размерите на баскетболна топка. Нашата планета може да се събере 11 пъти по дължината на екватора.

2. ПЕТАТА ПЛАНЕТА ОТ СЛЪНЦЕТО
Юпитер обикаля на около 778 млн. км или 5,2 AU от Слънцето (Земята е на 1 AU от Слънцето).

3. КЪС ДЕН / ДЪЛГА ГОДИНА
Юпитер прави едно завъртане около оста си на всеки 10 часа, но едно завъртане около Слънцето отнема цели 12 Земни години.

4. КАКВО ИМА ОТВЪТРЕ
Юпитер е газов гигант. Ако изобщо Юпитер има твърдо ядро, то би било с размерите на Земята.

5. ОГРОМЕН СВЯТ, ЛЕКИ ЕЛЕМЕНТИ
Атмосферата на Юпитер се състои предимно от водород (H2) и хелий (He).

6. ИЗОБИЛИЕ ОТ СПЪТНИЦИ
Според учените Юпитер има 79 луни.

7. ИМА ПРЪСТЕНИ
През 1979 г. мисията Вояджър откри, че около Юпитер има пръстени. Около всички четири големи планети има система от пръстени.

8. ПРОУЧВАНЕТО НА ЮПИТЕР
Девет космически апарата са посещавали Юпитер. Седем прелетяха покрай планетата, а два от тях останаха на орбита около газовият гигант. Джуно (Juno), най-новата мисия, пристигна през 2016 г.

9. ЕЛЕМЕНТИТЕ ЗА ЖИВОТ?
Животът какъвто ни е познат не може да съществува на Юпитер. На някои от спътниците на Юпитер има океани под повърхностт, а там може и да има живот.

10. ОГРОМНА БУРЯ
Голямото червено петно на Юпитер всъщност е буря, с размерите колкото на две планети Земя и бушува повече от столетие.


Спътниците на Юпитер
	1. Io          17. Callirrhoe   33. Euanthe     49. Eukelade      65. S/2011 J1
	2. Europa      18. Themisto     34. Euporie     50. Herse         66. S/2011 J2
	3. Ganymede    19. Megaclite    35. Orthosie    51. S/2003 J2
	4. Callisto    20. Taygete      36. Sponde      52. S/2003 J3
	5. Amalthea    21. Chaldene     37. Kale        53. S/2003 J4
	6. Himalia     22. Harpalyke    38. Pasithee    54. S/2003 J5
	7. Elara       23. Kalyke       39. Hegemone    55. S/2003 J9
	8. Pasiphae    24. Iocaste      40. Mneme       56. S/2003 J10
	9. Sinope      25. Erinome      41. Aoede       57. S/2003 J12
	10. Lysithea   26. Isonoe       42. Thelxinoe   58. S/2003 J15
	11. Carme      27. Praxidike    43. Arche       59. S/2003 J16
	12. Ananke     28. Autonoe      44. Kallichore  60. S/2003 J18
	13. Leda       29. Thyone       45. Helike      61. S/2003 J19
	14. Thebe      30. Hermippe     46. Carpo       62. S/2003 J23
	15. Adrastea   31. Aitne        47. Cyllene     63. S/2010 J1
	16. Metis      32. Eurydome     48. Kore        64. S/2010 J2

						Разстояние  Радиус   Маса
			Планета      (000 km)   (km)     (kg)  Откривател  Дата
			---------  ---------  ------  -------  ----------  -----
			Меркурий      57 910    2439  3.30e23
			Венера       108 200    6052  4.87e24
			Земя         149 600    6378  5.98e24
			Марс         227 940    3397  6.42e23
			Юпитер       778 330   71492  1.90e27
			Сатурн     1 426 940   60268  5.69e26
			Уран       2 870 990   25559  8.69e25   Хершел      1781
			Нептун     4 497 070   24764  1.02e26   Гейл        1846
			

http://www.nasa.gov